ТроянЪт

Всичко за Балкана

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА


%d0%b8%d0%bc%d0%b5-%d0%b1%d0%b5%d0%b1%d0%b51И това е една грижа – кратка наистина, но важна и отговорна. Роди се дете, зарадват се млади и стари, изкъпят го, закърмят го и още първите дни трябва да му определят име за цял живот.

Едно време това е ставало лесно, по вековната народна традиция. Обикновено първородното дете подновява името на дядото или бабата от бащина страна, второто – на дядото или на бабата по майка, а третото, четвъртото и т.н. на някой близък роднина: чичо, вуйчо, леля, или на кръстника. Ако детето се роди на голям черковен празник, въпросът е още по лесен – дават му името на съответния светец. Така Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христо понеже се е родил навръх Коледа, Рождество христово, а дядото по баща, Петко, подновил следния брат.

Сега избирането на име е значително по-сложно. Младите родители търсят нови, модерни имена за рожбите си – старите им се виждат прости и отживели. Новите имена могат да бъдат видоизменение на някои стари (например от Вельо, Велчо или Велко става Велемир, Велислав, Велизар, от баба Вела или Велика правят Верка и Вероника), понякога запазват само първата сричка или звук от старото име (от Камен става Красимир, от Станчо – Станислав, от Стойна – Соня), а най-често не се държи никаква сметка за имената на деди, баби и роднини. Съседите записали детето си Нели, ние да не сме по-долу от тях – ще запишем нашето Поли… И виждаме в регистрите за раждания какви ли не детски имена: названия на различни цветя, все от чужд произход – Жасмина, Камелия, Хризантема, Цикламка; имена от наши, а по-често от преводни книги – Аксиния, Албена, Диана, Жанета, Ингеборг, Наташа, Пиер, Тамара; имена от киното – Марлена, Наргиса, Патриция, Радж; умалителни и изопачени форми от наши и чужди имена – Валоди, Ванюша, Вили. Ели, Женя, Кристи, Мими, Пепи, Рени, Сузи; произволни съчетания от две имена или измислени форми – Красноцвет, Цветелин, Цветопламка, Венерим, Виолин, Даворинка, Летин, Моталина и т.н.

Не може да се отрече напълно, че в тази свобода има и нещо положително. Преди всичко разхлабват се веригите на старото задължително еднообразие и днешните родители могат да избират по свой вкус, дори да проявяват творчество, да създават нови поетични имена. Та нали и старите са възниквали някога по същия начин, но техният скрит смисъл често пъти е избледнял, а значението на черковните еврейски, гръцки и латински имена като Атанас, Васил, Елена, Иван, Климент, Константин, Мария изобщо не е било понятно за българите.

И все пак трябва да съжаляваме, че и днес се повтаря същата грешка от миналото, като се дава преднина на чуждите, небългарски и неславянски имена. В далечното минало църквата и религиозният мироглед са налагали имената на различни календарски светии и библейски пророци, а днес родители и роднини сами принасят децата си в жертва на модата за чуждо и купешко.

Не е хубаво и това, че се въвеждат като редовни, официално име разни умалителни и глезени форми.

Не е желателно и прекаленото повтаряне на някои обикнати имена, колкото и хубави да са те. Неотдавна преглеждайки дневниците в няколко училища, почти във всеки от началните класове имаше по няколко деца носещи имената Красимир, Красимира, Пламен, Огнян, Румен, Румяна…

“Село хвали, в град живей” –  в духа на новто време тази пословица би гласяла: “Живей в града, но не забравяй селото”. Не забравяйте, че там е коренът на българщината, че селото ни е хранило и продължава да ни храни. Там ще намерим не само старинни произведения на изкуството и фолклора – пъстри художествени тъкани и носии, кръшни народни песни и хора, духовити пословици и поговорки, но и имена за децата си.

Най-голяма част от българските народни имена изразяват пожелания на родителите за детето.

Преди всичко живот и здраве: Дабижа, Даби, Бижо, Живко, Здравка.
Род и семейство: Брайко, Родьо, Лозан, Заварин, Везенко.
Успех в живота: Първан, Видьо, Вельо, Сретен.
Сила и храброст: Бойко, Воин, Груди, Силян, Страхил, Храбро.
Телесна хубост: Хубен, Лепо, Гизда, Косена, Младен, Румен.
Качества на характера: Веселин, Ради, Добри, Искрен, Милка.
Цветя: Ружа, Божур, Иглика, Абленка, Невен, Перуникаю
Билки и треви: Билка, Биляна, Девесил, Детелин, Имела
Дървета и плодове: Вишна, Череша, Малинка, Калина, Явор
Птици: Гълъб, Сокол, Пауница, Славей
Небесни светила: Деница, Зорница, Звезда, Звезделин
Ценни и приятни неща: Златко, Златка, Сребрин, Свилен, Росен, Роса, Капка
Реки и планини: Вардар, Искър, Дунав, Пиринка, Рила, Родопа.

Множество народни имена са свързани със старинни поверия и обичаи.

Голямата детска смъртност в миналото и вярата в магическата сила на словото са породили така наречените защитни имена. Когато на някои съпрузи първите деца умирали малки, те давали на новата си рожба такова име, което да я опази от ранна смърт. Най-разпространените защитни имена са образувани от глаголен корен със значение “стоя”, “трая”: Стойко, Стоян, Станка, Станчо, Трайко, Траяна. Друга група защитни имена означават здрав, траен и неособено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко. В някои имена се крие старинно заклинание срещу зла съдба: Гърдьо, Гарчо, Черньо, Сиво, Продан, Люцкан, Купен.

Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите са мрели деца или се роди слабо, хилаво дете, за което се боели дали ще остане живо, подхвърлят го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледат от затулено място кой ще мине пръв да го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било своето име, било Найде, Найда, Обретен, Обретко, Обрейка.

Според наивното вярване на нашите деди и баби, известни имена крият сила да пазят и от други нежелани явления, каквато бива понякога прекаленото многодетство. Тогава кръщавали десетото или дванадесетото дете Запрян, Запрена, Доста, Достин (да запрат, да не се раждат повече, доста са ни вече). Такива имена се давали понякога, за да спрат ражданията а не умиранията.

Магическата сила на името можела за цял живот да служи като защита против беди и диви зверове. А понеже най-опасният звяр за човека и стоката му по нашите места е бил вълкът, заклинателните имена Вълко, Вълчо, Вълкан, Вълкана и т.н. са широко разпространени. В някои области се среща и името Змейко, Змейо, където има същото предназначение – да пази човека от змии и змейове. Такова ще да е било и първоначалното предназначение на името Огни, Огнен, Огнян – да предпазва от огън, пожар, слънчев пек или мълния.

Всичко това показва, че старите имена не са случайни и непонятни думи, а крият в себе си елементи от изразните традиции и хилядолетни поверия за борба с болести и злини, пожелания за здраве, хубост, поколение, благополучие и честит живот.

http://www.imenata.com/

 

Advertisements
%d bloggers like this: