ТроянЪт

Всичко за Балкана

НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Троян


klimenntadscf2247Това е страницата на НУ’СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ТРОЯН

Тук ще получавате всякаква информация за  събитията

История на

НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Троян

От 1863 г. – 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели на славянската азбука.
Според изследователите, в сборник с арменски пътеписи от 1813 г. е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Това определя първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас точно отпреди 206 години.
Светският празник за Св.Св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
Всичко изказано по горе ни дава правото да приемем 11 май и като ден в който троянци изразяват стремежа си за знание и писменост и да свържем всичко това със създаването на едно огнище за наука и образование, а именно училище «Св. Св. Кирил и Методий».
Но как възниква и се развива всичко това:
Преди избухването на Балканската война се провеждат четири търга за отдаване постройка на училище(с шест класни стаи) на предприемач в долната част на града. Те завършват безуспешно. По време на самата война общината няма възможност да работи за реализиране на училищния проект. По късно(на 10 юни 1914 г.) се провежда Пети търг, който отново се проваля. Общинският съвет насрочва нова дата – 25. септември 1914 г. Назначава се тръжна комисия в състав: кметът Александър Ненов, помощник – кметът Минковски, общинският съветник Попов и общинският бирник Минко Икономов. Шестият пореден търг, състоял се на 25 септември се спечелва от предприемача Иван Милиджийски. Общинското управление полага всички усилия постройката на сградата да започне час по-скоро, но Плевенският окръжен управител за пореден път не одобрява търга по причина, че предложената цена е малка. Общинското управление провежда нов седми търг на 10 януари 1915 година, където отново предпочетен е Иван Милиджийски. Общинският съвет изпраща в София помощник-кмета Минковски за да търси съдействие от министъра на вътрешните работи за утвърждаване на търга.
На 24 април 1915 година общинският съвет решава да отчужди място в гр. Троян за постройка на училището. Със специален Указ на Общината от 11 май се отчуждава мястото на Стефан Ангелов Гайдарски, обемащо 2380 кв.м., което специално назначена общинска комисия одобрява на 16 юли.
На проведеното на 6 август 1915 година заседание на общинския съвет се взема решение да се промени архитектурния облик на строящото се училище. Промяната се изразява в замяната на тухлената зидария с каменни цокли, с цел да не се руши от учениците и да се изразходват по-малко средства.
Голяма е заслугата на кмета Александър Ненов, който тегли заем 100 000 лева от Българска земеделска банка за построяването на училище «Св. Св. Кирил и Методий» в гр. Троян и за училища в махалите Балабанско, Рибните, Ливадето и Кнежа(днешно село Балканец).
След края на Първата световна война решаването на въпроса за доизкарването на училище «Св. Св. Кирил и Методий» не търпи отлагане. В решаването на проблема се включват, както общинското ръководство, така и всички жители на град Троян. В края на зимата през 1919 година Министерството на народното просвещение удовлетворява решението на троянския съвет окончателно да завърши училището в Долния край (на Шатровската улица). При положение, че се направи търг сградата няма да бъде завършена до следващата година. Единственият начин за набиране на средства е чрез доброволни вноски на гражданите. По този повод формираният граждански комитет излиза с писмен призив към жителите на град Троян и околията, приканвайки ги да предоставят помощи. Със събраните средства се довършва започнатото и училището е окончателно завършено. Вероятно през есента тук идват първоначалните паралелки(отделенията) заемали досега I-вия етаж на Жълтото училище «Калчо хаджи Калчев », в което пък се откриват I-ви и II-ри гимназиални класове.
Новата сграда вече е Начално училище «Св. Св. Кирил и Методий». Градът наброява 3960 жители. Така завършва трудния етап от подготовката и фактическото изграждане на училище носещо името на светите братя Кирил и Методий. Трябвало е да се изминат 5 години за да се осъществи идеята и желанието на долнокрайци да имат свое училище.
От тук насетне през 1923 година се отчита необходимостта сградата да се приспособи за реалката(непълната гимназия), която се премества от Жълтото училище «Калчо хаджи Калчев», а началните класове да се върнат обратно. Конкретно се налага преустройство на гимнастическият салон от 73 кв.м., за да послужи за физически и химически кабинет. Сградата има 6 класни стаи, стая за гимнастика, учителска стая, дирекция и стая за слугите. Средствата се набавят чрез заем от Троянския клон на Българска Земеделска Банка и чрез дарения на гражданите, използва се и труда на учителите.
Остра нужда от театрален салон на троянската общественост насочва вниманието към ползване за тази цел гимнастическият салон на училище «Св. Св. Кирил и Методий». При осъществяването на ремонта това става невъзможно и общественикът Димитър Гимиджийски – председател на Народнообразователното дружество в града, успява да получи кредит от 600 000 лева, които се влагат за построяване на театрален салон до сградата на училището на място – преотстъпено от Училищното настоятелство, с условие след 50 години постройката да остане собственост на училището. Тържественото откриване става на 20 декември 1924 година, но салонът изгаря през 1961 година.
В края на лятото на 1924 година общинска тричленна комисия, под председателството на кмета Александър Ненов, взема решение от бюджетните остатъци да се осъществи външен лепеж на сградата на училището. През същата година се закупува място в размер на 165 кв.м. от братята Васил и Найден Магунски за разширяване училищния двор.
През учебната 1930/1931 година училищното настоятелство, под председателството на Власи Илиев, построява солидна ограда на двора и навес за дърва към училището.
През 1931 год. градът има население с махалите 8364 жители. В резултат от чувствителното увеличаване броя на желаещите да се обучават деца през средата на 30-те години отново изпъква проблемът свързан с недостига на учебни помещения. На заседание на 30 ноември 1935 година общинският съвет намира за най-целесъобразно да се построи втори етаж на училище «Св. Св. Кирил и Методий». В 1936 година в училището учат 234 ученика – 3 паралелки IV клас и 2 паралелки V клас. През пролетта на 1937 година във връзка с постъпките на общинското управление за откриване на VI-ти гимназиален клас и прерастването на реалката в пълно средно училище със VII и VIII класове(така наречената Гимназия), Министерството на народното просвещение поставя условието да се застрои втори етаж на училището. Общината отпуска средства и през 1938 година етажът е готов.
В началото на 1940 година културно стопанският съвет към общината се занимава с въпроса да се построи ново крило към основната сграда успоредно на ул. «Христо Ботев». Министерството на просвещението отпуска 1 500 000 лева, местата са отчуждени, теренът е готов, но Общинското ръководство решава да се построи нова сграда за гимназия на друго място. В двора на училище «Св. Св. Кирил и Методий» се построява пристройка с кухня и столова, работилница с машинно отделение и 1 стая, а училищната сграда вече е с 16 класни стаи.
През есента на 1943 г., по предложение на учителския съвет, гимназията приема за патрон името на Апостола на свободата – Васил Левски.
В 1961 г. се поставя първата копка за нова сграда на местността Кръста. През учебната 1964/1965г. гимназията «Васил Левски» се премества в нова сграда, а в старата на 1 септември 1964 година се настаняват 11 паралелки от I до IV клас и 13 паралелки от V до VIII клас. Директор на новообразуваното Основно училище «Димитър Благоев» е Нино Петров, а педагогическия персонал наброява 32-ма учители. Още същата година – 1965 се прави пристройка от 2 класни стаи на I и II етаж(към сега съществуващата спортна зала) за кабинети по физика и трудово обучение. Успоредно на ул. «Любен Каравелов» се изгражда работилница. Асфалтира се 1200 кв.м. от училищния двор. Подменя се дървеното дюшеме. Значителният ремонт на сградата, новото строителство и превръщането на двора в спортна площадна се осъществява и с доброволния и безкористен труд на ученици, учители и родители.
Месец март 1970 година е направена първата копка за разширяване на училищната сграда (крилото успоредно на ул. «Кирил и Методий») с още 8 класни стаи, столова, кухненски бокс, учителска стая, помещение за канцелария и гимнастически салон.
Април 1974 г. Директорът Нино Петров излиза в пенсия. Новият директор се казва Вера Йорданова Николова, която продължава строителството на помещения за преминаване от отопление на твърдо гориво в отопление на течно гориво. Изграждат се между двете успоредни крила на основната сграда(на север) парно помещение и отделно помещение за 20 тонна цистерна.
През 1975 година с завършено строителството. Поставен е котел, изградена е отоплителната мрежа и са монтирани радиатори.
В учебната 1975/1976 новото крило е завършено и приема първите ученици. Поставя се масивна ограда на дора.
През учебната 1980/1981 година в училището учат най – голям брой ученици от неговото създаване – 15 паралелки с 508 ученика от I до III клас и 895 ученика в 26 паралелки от V до VIII клас. Общо 1403 ученика. Педагогическият състав наброява 70 човека.
В 1980 година започва канализирането на дере Алдица. То завършва през 1983 Дворът на училището е разширен. Поставя се масивна ограда. През същата 1983 година се събаря старата сграда на трапезарията.
По решение на Окръжен отдел «Народна просвета» – гр. Ловеч от учебната 1984/85 година училището се трансформира в Начално училище с име «Димитър Благоев» и ученици от I до III клас с директор Веселина Кисьова, а останалите класове, заедно с учениците се преливат в ЕСПУ «Васил Левски». В град Троян се открива още едно ЕСПУ – «Св. Климент Охридски» и за негов директор е назначена Вера Николова, досегашният директор на ОУ «Димитър Благоев».
През 1988 година е разрушена старата сграда с работилницата и детската градина.
През учебната 1989/1990 за директор на училището е назначен Борис Йовчев. Поставя се ограда от страната на улица “Любен Каравелов». Огражда се и се оформя природен кът на мястото на старата географска площадка. През 1990 година се започва изграждане на вътрешни тоалетни, които са готови за ползване след пролетната ваканция през 1991 година. През същата 1991 година се изгражда в двора на училището(на мястото на съборената работилница и къща ползвана за детска градина) постройка с 4 стаи и санитарен възел за нуждите на счетоводството към отдел образование, което, до този момент, заема стая от училището.
По предложение на учителският колектив името на Началното училище се възстановява в първоначалния си вид «Св. Св. Кирил и Методий». На 20 май 1991 година Начално училище «Св. Св. Кирил и Методий» гр. Троян тържествено чества своя празник в салона на читалище «Наука».
От учебната 1992/1993 година IV клас отново се връща в началния етап на обучение.
През 1993 година са изработени от Румен Кръстев релефни фигури от шамот на двамата братя Кирил и Методий и са монтирани от двете страни на централния вход, а над тях, като арка е поставен надпис «В началото бе словото». На западната стена на сградата е поставено керамично пано изобразяващо книги и перо, цялото училище е пребоядисано и са сменени частично сачак, улуци и водосточни тръби.
През учебната 1999/2000 година Борис Йовчев е назначен за директор на СОУ «Васил Левски» гр. Троян, а за директор на НУ «Св. Св. Кирил и Методий» е назначена Иванка Петрова Джабраилова.
Подобрява се интериора на централния двор. Обособяват се тревни площи. 2006 година се прави ремонт на вътрешните тоалетни и се поставя фаянс и гранитогрес. Монтиран е бойлер и се подновяват железните прегради на клетките с такива от ПВЦ дограма.
От месец декември 2007 година директор на училището отново е Борис Йовчев. Започва подмяна на дюшеметата в старата част на сградата. Сменя се изцяло системата на водното отопление. Поставена е нова тръбна система за затворен цикъл на работа на котела.
През 2009 година по проект «Енергийна ефективност» разработен от Община Троян и финансиран от МОН с пари по европейските програми, е извършena подмяна на дограмата на цялото училище, външно цялостно саниране на сградата, частична(около 200 кв.м.) подмяна на цигли и ремонт на покривна конструкция, както и реконструкция на парният котел с възможност да работи на нафта и метан.
Да се напише хронология на построяването и развитието на училище «Кирил и Методий» не е лека работа. Доста неща са позабравени и неписани. Всеки един директор е работил със съзнанието, че подобряването на материалната база и изграждането на същата е ежедневие и дълг, без да се замисли от необходимостта да се описва всяко едно извършено дело. За това изложение са ползвани материали и литература от книгата «Културно – историческо наследство на троянския край» – издание на Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – 1993г. с редактор г-н Тотю Тотевски; Написани спомени и бележки от г-жа Здравка Владова, както и Летописната книга на училището.
В сградата, чиято 90 годишнина се чества на 11 май 2009 год. са просъществували училищата:
• Първоначално училище «Св. Св. Кирил и Методий» – 3 години
• Непълна гимназия «Св. Св. Кирил и Методий» – 16 години
• Пълна гимназия «Св. Св. Кирил и Методий» – 4 години
• Гимназия «Васил Левски» – 22 години
• Основно училище «Димитър Благоев» – 20 години
• Начално училище «Димитър Благоев» – 7 години
• Начално училище «Св. Св. Кирил и Методий» – 18 години

 

 

 

 

 

 

Advertisements
%d bloggers like this: